Сянката на Берлускони

**ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЛАСТ**

През погледа на английския журналист от "Икономист" Дейвид Лейн

Управлението на Берлускони е безспорно най-мрачният период в следвоенната история на Италия. Журналистът Дейвид Лейн от "Икономист" открито изразява своите съмнения относно способностите на Берлускони да управлява. В произведението си "Сянката на Берлускони", той разглежда три основни аспекта – престъпление, правосъдие и власт.

След години задълбочени разследвания и анализи, основани на редица уникални документи и интервюта с висши магистрати, известни адвокати и бивш президент, Лейн разкрива реалността около живота и политическата кариера на Берлускони. Той говори за имущество придобито по спорни начини, тайни офшорки, връзки със сенчести икономически среди и представители на мафията. Освен това се отбелязват контактите му с ултра десните партии и носталгията към италианския фашизъм. Скандално е поведението му при манипулирането на съдебната система и провокирането на конфликт на интереси, което му позволява да използва финансовите си ресурси и медии за игнориране на опозицията.

"Сянката на Берлускони" представя мрачната действителност в днешна Италия, където насилието и корупцията все още са широко разпространени явления; подкупването е част от ежедневния живот, а мафията действа свободно.

След публикуването на книгата си Лейн среща студеното отношение от страна på италианците към чужденец като него - незапознат с тънкостите в местната политика. Но той не изглежда притеснен: „Живял съм половината от живота си в Италия. Съпругата ми е италианка; дъщеря ми има италианско гражданство - гордея се с това. Имам много приятели италианци." Той добавя как би оценил труда всеки автор извън страната ни по темата за британската политика.

Статиите му в "Икономист", които критикуват управленските умения у Берлускони като недостатъчни вече предизвикват реакции след появата й книга . „Предполагам адвокатите му ще искат доказателства ,за да заведат дело срещу мен“, споделя Лейн шеговито. Като знае колко лесно може да бъде повдигнато обвинение спрямо него или издателството Пенгуин не го учудва мисълта че действия могат бъдат предприети ,тъй като против списанието вече има две дела заведени лично от самият премиер .

Докато книгата остава непотопена юридически ,Берлускони прибягва до познати стратегии – описвайки критичните статии като заговор организиран от левицата срещу него . Според анализа върху тази тактика обаче тя звучи абсурдно : “ ‘Икономист’ всъщност подкрепя десницата.”