Полубрат

На 8 май 1945 г., вторник, Вера, нашата майка, е заета в най-отдалечения край на сушилнята на Хиркевайен и сгъва прането, което през нощта е изсъхнало и омекнало. Сгъва три чифта вълнени чорапи, които могат да се приберат дълго време напред; два зелени бански с копчета; една бяла носна кърпичка; а също така две тънки рокли и светли сака от района, които са стояли толкова дълго в шкафа в спалнята, че почти са потъмнели. Вера не осмелява да простре дрехите навън – последните дни донесли много тревоги и тя се страхува някой да не им ги открадне точно сега. Бърза и нетърпелива е да празнува мира след войната, радостна за живота и пролетта заедно с Болета и Старата. Надява се Ракел също да се върне у дома с настъпването на мира. Тя тихо се усмихва докато достига до грубите въжета, които лесно могат да я порежат при невнимание. Това е Вера – сама в сушилнята си със смях на лицето; поставя дървените щипки в джоба на престилката си и внимателно подрежда платното в плетения кош до себе си. Изпитва огромна радост без мисли или притеснения - чувство непознато досега след пет години война. Скоро ще навърши двадесет години през лятото именно когато животът й започва...

"Полубрат" представлява завладяващ роман от голям мащаб. Четири поколения разказват историята на едно необикновено семейство живеещо в апартамент на Хиркевайен Осло. Основни персонажи във драматичните обрати са Фред – "Боксьорът", който е заченат по време на насилие над майка му в таванската сушилня, както и малкият полубрат Барнум. „Трябваше аз да бъда твой баща“, казва Фред към него самия: „а не онзи негодник, който претендира за това“.