И да, и не

На тегло съм приблизително средна фигура, с тъмна коса и много светла кожа. Ужасно е как почти не мога да се изгоря на слънце – смятам, че би било опасно за обществото да нося къси панталони, защото белите ми крака могат да заслепят минаващите мотористи. Имам големи кафяви очи с гъсти мигли, нос, който трудно може да бъде описан, и обикновена уста - нито сексапилно извита, нито особено тънка или дебела.

Не съм обсебена от реда; не принадлежа към онези хора, които дори гладят пижамите си и прекарват вечерта в събота на колене в банята с четка за зъби в ръка. Какво всъщност очаквах? Съпруг, който затваря капака на тоалетната чиния? Който оставя мръсните чорапи навсякъде в стаята? Всичко това е вярно за бившия ми партньор – той разпростираше своето пране във всякакви ъгли на дома ни. Но причината нашият брак да не проработи беше друга. Наистина! За протокола: разделихме се по взаимно съгласие. Той вече не желаеше да живее с мен, а аз просто не можех повече да понасям неговата суета. Не чувствам вина - никога не възприех песимистичната идея, че за един щастлив брак единият партньор трябва задължително да страда.

Това са личните разкрития на сватбения агент Лорън Крендъл. Колкото и парадоксално да звучи, въпреки провала на собствения си брак тя успешно организира чуждото щастие със завидна умелост и търпение. Възможно ли е тя сама да намери ред сред хаоса в живота си?

Отговорът е едновременно "да" и "не".