Наследството на мрака Кн.3: Обсадата на мрака

Навсякъде около мен усещах вълнение. У джуджетата, при Кати-Бри и дори у Риждис - полуръста, който беше известен повече със страстта си към храната и съня, отколкото с любовта си към битките. И аз също го чувствах. Това пламтящо очакване, това приятелско настроение, което ни караше да се потупваме по гърбовете и да се хвалим за всяко малко усилие в общата защита; радостно извисявахме гласове при всяка добра новина. Какво бе всичко това? Беше нещо много повече от споделен страх или благодарност за онова, което притежавахме в моментите на осъзнаване, че скоро може да бъде загубено. Тогава не успявах да го разбера - през този период на ярост и еуфория от трескавите подготовки. Сега обаче, когато погледна назад, виждам ясно: това беше надежда.