Шинел. Нос. Записки на един луд

"Всички ние сме произлезли от шинела на Гогол", заявява Фьодор Михайлович Достоевски. Как можем да интерпретираме тези думи? Те подчертават, че руската проза от втората половина на 19-ти век - изключително важна за развитието на европейската литература и задължителна за всеки образован човек - произтича от трийсетте реда на един разказ, описващ безсмисления живот на напълно анонимен персонаж.

Как е възможно великият романизъм в руския литературен канон да черпи вдъхновение именно от тази "бедна история", чийто крайно незначителен сюжет може да бъде обобщен с четири кратки изречения: 1. Един малък чиновник ушива шинел. 2. Шинелът му бива откраднат. 3. Той умира от мизерия и отчаяние. 4. Неговият дух започва да краде шинели.

Защо този разказ - който очевидно не поучава, не развлекателства или докосва читателя с нищо особено – остава сред шедьоврите в световната литература?

Александър Херцен, виден руски писател и философ, го определя като "грандиозна творба". Има причина за това, макар обяснението му да изглежда общо: разказът блести благодарение на уникалния стил – множеството гласове на разказвача придават дълбочина и динамика на повествованието. Именно чрез своите разнообразни тонове и постоянната смяна на маските той превръща скучната гротескност в произведение изкуство; така се създава една клоунада или карнавалообразна атмосфера, която вплита великолепната история между редовете.
Нина Иванова