Стъкленият охлюв

Милорад Павич(1929) е професор по история на сръбската литература и история на културата в Белградския университет.Още с първия си роман "Хазарски речник"(1984) се превръща в знаменитост."За мое удивление-казва Павич-книгите ми досега са преведени 66 пъти на различни езици.Накратко,аз нямам биография.Имам само библиография". Разказите в "Стъкленият охлюв"(1998) са писани за Интернет и могат да бъдат намерени там на съответните страници.Те са нова среща с Милорад Павич,брилянтен,както винаги,този път в късия разказ.

"...Любовта е нещо, което се учи и упражнява. Също така любовта е нещо, което трябва да се открадне. Ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов!"
Из "Дамаскин"


"...Бъдещето е огромен континент, който ние тепърва трябва да открием, може би Атлантида. Там не важат парите, които ние използваме. Не важат дори и нашите погледи. Бъдещето ни вижда нас само когато се усмихнем или заплачем. Иначе не ни познава."

"...Отново беше на кръстопът и отново се молеше на Хеката, богинята на Луната:
"Боя се от празните градини, изгубени в моето сърце, до които не знам пътя. Защото не избирам аз птиците, които да кацнат на тях, и моите спомени стават по-стари от мен, потъват в миналото и нямам власт да ги задържа..."
Тогава проумя, че в човека най-бързо старее потта, а най-бавно старее душата."
Из "Шапка от рибя кожа"