Пнин

Разширяващото се поле, украсено с разцъфнала рябина, представлява зрелище, на което не може да устои нито едно руско сърце. Героят в романа на Набоков сякаш потъва в зеленото му море насън, когато пейзажът и сенките на завинаги изгубената родина компенсират емоционално за студенията и униженията от принудителното му изгнание.

„Пнин“ е сред най-забележителните творби на великия автор, където тъгата е сплетена с хумор. Под характерния образ на руския интелигент, отделен от своите корени и обстановка, изпъква друг – този на безсмъртния Дон Кихот.