Мияу / Марианела

„Мияу“
Запознайте се с фамилия Виляамил, където се сблъскват стремежът към аристократичното величие и тежката бедност, високият морал и дяволските изкушения. Дон Рамон Виляамил наподобява Дон Кихот, но вместо да се бори с вятърни мелници, той е застрашен от бюрокрацията, семейните задължения, корупцията и финансовите затруднения. Два месеца преди пенсионирането си той губи работата си като данъчен инспектор. Оттогава започва борба за запазване на своето достойнство, възвръщане на служебния пост и защита на социалното положение на семейството си. Съпругата му доня Пура мечтае единствено за посещение на операта и показно демонстриране на предполагаемото им богатство. Когато разполага с пари, ги харчи за ненужни неща и дрехи; често прибягва до заемане на средства за покриване на сметките. Заедно с тях живеят сестра й, дъщерята им и внукът Луис - синът на починалата по-голяма дъщеря. Един съученик нарича семейството „Мияу“ заради котешките черти у жените там, което става популярно прозвище сред хората около тях. И един ден зетят Виктор - бащата на Луис - влиза в дома им със себе си носейки изкушението и греха...
Виляамил непрекъснато опитва да бъде праведен. Но скоро осъзнава какво означава да действа правилно в една корумпирана система – понякога това може да изглежда глупаво особено когато корупцията навлиза в личния му живот. Романът написан от Перес Галдос предлага ранна интерпретация във европейската литература относно конфликта между индивида и обществения ред.

„Марианела“
Този роман разказва историята на Марианела – бедно момиче-сирота с неприятен външен вид но голямо сърце; тя обича Пабло – слепия красив наследник от заможен земевладелец. Той също изпитва чувства към нея. Изоставена Нела (както я нарича младежът), която е самотна и считана от всички за безполезна става негов водач; той познава света през нейния поглед. Пристигането на доктор Теодоро Голфин вдъхновява надеждата у Пабло че ще прогледне пак; обаче това поставя Нела под напрежение – тя желае той да възвърне зрението си но страхува се какво ще стане след това...
Ако зрението не успее да ни покаже истинската природа на нещата, тогава какъв смисъл има?