Пътища в нощта

Гайто Газданов (1903-1971) напуска Русия по време на първата вълна от емиграция, предизвикана от Октомврийската революция и Гражданската война. След години на скитане, които временно го свързват с България, той се установява във Франция. Там бързо печели признание като оригинален и изразителен писател чрез своите разкази и романи. Неговата проза получава висока оценка през неговото време, а в края на ХХ век тя е преоткрита, което носи забавена, но заслужена слава за автора и му осигурява място сред най-влиятелните фигури в руската литература.

В романа "Пътища в нощта" лирическият герой – таксиметров шофьор – ни повежда из тъмните улици и булеварди на Париж от 30-те години на миналия век. Той преминава през лабиринтите на спомените си и пресича съдбите на различни хора. Като свидетел, участник и разказвач едновременно, героят представя сложния образ на града, който след историческите събития става нещо като нов Вавилон. Чрез погледа му - външен наблюдател с дълбоки чувства - читателят вижда разнообразие от персонажи: руски емигранти, проститутки, бездомници и сутеньори; всичките те са обременени със собствените си мизерии или странности – понякога комични или отблъскващи. Всички тези индивиди живеят в крайна самота сред своите обсесии, екзистенциални търсения или тотална resignaция.