Любовта единствена

Госпожица Д’Албрехт е на петнадесет години, а господин Дьо Рамон не притежава определена възраст. Тяхната връзка преминава през моменти на събиране и разделение, обич и омраза; те преживяват идеалната любов, преди той да я напусне завинаги, а тя да загуби детето си и да се потопи в самотно и строго живеене. Лоранс Плазне представя тази необикновена и трогателна романтична история между благородната млада дама и нейния наставник с изключителен усет към сложността на психологията, като разглежда най-невидимите аспекти на едно от най-вълнуващите човешки чувства. Нейният стил е изчистен, поетичен и прецизен – сравняван с този на Мадам Дьо Лафайет – без аналог в съвременната европейска литература.

Романът „Любовта единствена” бързо привлича внимание, получава високи оценки и печели наградата „Шарл Омон” от Френската фондация (2005), а през 2012 г. е удостоен с Наградата за литература на Европейския съюз (2012). Освен това Плазне е автор на произведения като „Раната и жаждата” (2009) и „Диспропорцията на човека” (2010).

Този проект е осъществен благодарение на финансовата подкрепа от програма "Творческа Европа" при Европейската комисия.