Отмяна на отказа от наследство от кредиторите на наследника

В монографията за пръв път се извършва обширно изследване на механизма за отмяна на отказа от наследство, предоставен на кредиторите на наследника съгласно чл. 56 от Закона за наследството.

В първата глава е разгледано историческото развитие на този институт, причините за неговото появяване и правната му регламентация в различни европейски законодателства. Също така е направено сравнение с концепцията за нищожност и унищожаемост на отказа от наследство, както и с Павловия иск и други свързани правни институти. Втората глава анализира фактическите условия, които водят до упражняването на правото по чл. 56 ЗН. Третата глава акцентира върху процедурата за осъществяване на това право, като специално внимание е отделено на случаите с международен контекст. Четвъртата глава разглежда същността и правните последици от упражняването на правото да се отменя отказът. Изработена е нова теза относно характера на правото по чл. 56 ЗН, която цели да разреши проблемите произтичащи от утвърденото в теорията мнение, че такова действие предполага приемане на наследството от страна на длъжника-наследник.

Извършен е критичен анализ на позициите представени в българската доктрина, а също така са обсъдени проучванията проведени от редица чуждестранни автори. Разгледана е малобройната съдебна практика у нас по темата. Направени са няколко предложения de lege ferenda как относно самия институт, така и във връзка с приемането или отказа от наследство.