Елияховият стол

Дали съдбата или случайността определят човешкия път? На този въпрос главната героиня в романа „Елияховият стол“ отговаря лекомислено, твърдейки, че всъщност съдбата е най-великият от всички случаи. Тя не подозира и до последния си момент няма да осъзнае каква трагична жертва на съдба и случайност ще стане. В контекста на това, главният герой преминава през болезнено прозрение. Той е петдесетгодишен известен европейски писател, който преживява криза както в личния си живот, така и в творчеството си. Докато ремонтира дома си, той внезапно открива тайната за произхода си. Шокиран от факта, че досега е живял с фалшива идентичност и подлога, той тръгва на пътешествие към Града – място, което дотогава му се е струвало само размито географско понятие. Там, в обсаденото Сараево, съдбата и случаят по необясним начин се преплитат във живота му.