Горски венец

Петър II Петрович Негош (1813-1851) е най-влиятелният поет на Черна гора. На 16 години той става княз и владика на страната. Като държавен ръководител се бори с племенните разделения, клановите конфликти и традиционната планинска вендета. Той изгражда училища, пътища, въвежда съдебни институции и постоянна армия. Негош е първият владетел на Черна гора, който смело налага данъци на независимите и горди жители на региона. По време на глад също така помага на народа си чрез продажба на наследствените богатства от династията си. Води войни срещу османците и пише стихотворения между битките. Най-забележителните му произведения включват "Лъч от микрокосмоса", поема за тайнствата на Сътворението, "Лъжливият цар Шчепан" и "Горски венец".

Драмата "Горски венец" (1847) е най-прочутото творение на Негош. Тя пресъздава жестоките времена в началото на 18-ти век – кървавото утвърдяване новата черногорска държава – а величествените персонажи и конфликти напомнят за историческите хроники и трагедии от Шекспир. Смята се за национален епос сред черногорците; почти всяко изречение от него е станало пословично, а много думи са придобили крилатост. Мнозина го определят като кулминация в балканската литература. Изпълнена със страст и гняв, драмата разглежда едно от най-трагичните събития в новата история на Черна гора - избиването на мюсюлманските черногорци. Като своеобразен справочник за живота в Черна гора, "Горски венец" ни дава възможност да надникнем в гордия дух нейните жители, които безкрайно се борят за свобода срещу османското потисничество и различни тирании.