Брачната фабула

В този период Маделин осъзна, че любовта е свързана с безкрайна самота. Тази самота не е физическа, а по-скоро психическа – чувстваш я дори когато си до човека, когото обичаш. Тя съществува в ума ти – най-самотното място от всички.

С всеки опит на Ленард да се дистанцира, желанието на Маделин за него само растеше. Колкото повече тя изпадаше в отчаяние, толкова повече той се изолираше. Стараеше се да остане спокоен и често посещаваше библиотеката, където работеше върху дипломната си работа за брака във Викторианския роман. Въпреки това атмосферата около него - погледите в читалнята и привлекателните рафтове с книги - подсилваха копнежа й да види Ленард отново. Накрая краката й я водеха обратно през кампуса към тъмните алеи и Биологическия факултет.

До последния момент Маделин таеше глупавата надежда, че проявата на слабост може да бъде превърната в сила. Тактиката ѝ беше забележителна именно защото липсваше каквато и да било стратегия; тук нямаше игри – имаше само искреност. Как би могъл Ленард да не реагира на тази искреност? Когато достигна масата в лабораторията и потупа Ленард по рамото, тя почти почувства щастие; но то бързо избледня при вида на неговия поглед — вместо любов той бе изразявал досада.

„Голям любовен роман вдъхновен от Джейн Остин.“