Ивицата, от слънцето огряна

Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, журналист и преводач, отличен с наградите „Кошут“ и „Атила Йожеф“. Завършва специалности “Унгарска филология” и “Философия” в университета в Будапеща. Неговата първа стихосбирка, озаглавена „Обяснения за М.“, се появява през 1971 година. От 1974 г. той работи като независим писател. Между 1975 и 1988 г. публикуването на произведенията му е забранено; книгите му излизат чрез самиздат или извън пределите на Унгария. В периода от 1981 до 1989 г., той е редактор на списанието за самиздат „Бесельо“ и играе важна роля в унгарската демократична опозиция. През 1994 г., става народен представител от Съюза на свободните демократи, но напуска партията и парламента още същата есен. Последната си стихосбирка – „Докато може“ – публикува през 1999 година.

За да достигна брега, огрян от слънцето,
където бежовият ми костюм и бялата ми риза блестят,
възходящо по наклонените стъпала към чистотата,
там където вятърът шепти, изсвирва бяла пяна,
мрачно прощавайки, равнодушно плаши,
стъпала на погнусата без крайни минуси
лятна утрин деветстотин шестдесет и първа."