Living To Tell The Tale

В "Живот за да разкажа" Габриел Гарсия Маркес, носител на Нобеловата награда за литература от 1982 г. и автор на "Сто години самота", споделя личния си опит при завръщането в къщата, в която е израснал, и спомените, които това посещение събужда у него. 'Майка ми ме помоли да я придружа да продадем къщата'. На двадесет и три години, като млад писател, който експериментира с творчеството си, той приема поканата на майка си да се върне в селото на своите баба и дядо и да възвърне спомените от детството си в Колумбия. В първата част на мемоарите му Габриел Гарсия Маркес се връща към атмосферата и влиянията, които оформят неговото забележително въображение и служат за основа на световноизвестната му художествена проза. „Съкровищница, откритие на загубена земя, за която знаехме че съществуваше но не можехме да намерим. Удивително чудо – книга“. ("The Times"). „Прекрасно пътешествие. Никога по-малко от чудо“. ("Sunday Times"). „Маркес пише с този лиричен магически език, какъвто никой друг не може“. (Салман Рушди). Като един от пионерите на магическия реализъм и вероятно най-изявеният глас в латинска американска литература, Габриел Гарсия Маркес получава международно признание за романите си, нехудожествената литература и сборниците със разкази. Сред произведенията му публикувани в превод от Penguin са "Есента на патриарха", "Добро пътешествие господин президент", "Събрани разкази", "Хроника за една предстояща смърт", "Генералът в лабиринта", "Невината Ерендира и други истории", "В часa на злото", "Листна буря","Любов по време на холера","Спомени за моите меланхолични проститутки","Новини относно отвличане","Никой не пише до полковника","За любовта и други демони","Историята на корабокруширалия моряк" както и “Странни поклонници”.