Седмица на милосърдието в Истанбул

Според информацията в "Седмица на милосърдието в Истанбул", Мурат Гюлсой не е истинският автор на текста. Неговата роля изглежда да се свежда до организирането и ръководенето на експеримент, при който през седем дни седем чернобели колажа от немския сюрреалист Макс Ернст са обсъждани от седем негови познати, живеещи в Истанбул:

- Али, бивш съученик, разочарован от своя живот;
- Дениз, родилка с коментари изпълнени с потисната сексуалност, представяща себе си чрез дълго изречение без запетаи;
- Ямур, братовчедка му, лаконична като спомените от детството прекарано заедно в семейния дом;
- Айше, преподавателка по университетска дисциплина на средна възраст, която пише с цел да проясни своите семейни проблеми;
- Халил - мечтател още от малък за писателската кариера;
- Акън - политически активист силно влюбен в Сюсен и поставящ под въпрос смисъла на усилията си;
- Ерол - нереализирал се романист.

Докато човек чете книгата, постоянно усеща как асоциира собствените си мисли с тези на членовете на "милосърдната седморка". Това го прави част от проекта сам по себе си. Подобно на героите той започва все повече да се взира не толкова в картините сами по себе си, а във отражението на собственото си аз върху тях.