Когато Ницше плака

През 1882 година във Венеция, Лу Саломе, която е красива и независима жена, се обръща за помощ към известния виенски лекар д-р Бройер. Тя желае да помогне на своя приятел Фридрих Ницше, който страда от сериозни физически и психически проблеми в резултат на сложните им отношения и разпадането на тяхната тройна връзка с Паул Рее. По това време Ницше все още не е утвърден философ, а д-р Бройер е наставник на Зигмунд Фройд – млад лекар; концепцията за свръхчовека и самата психоанализа още не са разработени. Д-р Бройер започва терапията с Ницше, но той е твърде горд да признае своите слабости и вместо това споделя собствените си затруднения. Чрез техния диалог, който Бройер обсъжда с младия Фройд, постепенно се оформят някои от основополагающите идеи на Ницше и се поставят началото на психоанализата. В романа „Когато Ницше плака“ авторът Ървин Д. Ялом умело съчетава реалност с фикция, предлагайки уникално четиво със засилено напрежение (Кой всъщност е болен? Кой изпитва безнадеждност? Кой учи кого?), а развръзката изненадва като в най-вълнуващите психологически трилъри. На базата на този роман беше направен едноименният филм от американско-българска продукция под режисурата на Пинкас Пери с участието на Арманд Асанте, Бен Крос и Катрин Уиник.
Как сме могли досега да живеем без знанието за творбите на д-р Ървин Ялом? Не често книгите по психотерапия успяват да бъдат прочетени така увлекателно като романи.
Жьонвиев Дьолези, „Либерасион“