Театър, любов моя!

В теоретична статия, която беше публикувана преди време в нашето издание и чийто автор и заглавие не мога да си спомня, попаднах на следната идея: всяко събитие в живота може да бъде интерпретирано като комедия или трагедия, в зависимост от нагласата и гледната точка на автора.

Тази концепция ме разтревожи и дори по някакъв начин ме провокира. По-късните проявления в културния ни живот, особено в театралното поле, не само че ми напомниха за тази идея, но и подтикнаха размисли върху въпроси, които до този момент бях игнорирала или просто не бях забелязвала – вероятно защото тези явления не се срещаха толкова често преди.

Не! Не мога да приема идеята, че трагични ситуации могат да бъдат разглеждани през призмата на комедията; както любовта е невъзможно да се възприема като омраза, така смъртта не може да бъде объркана с живота. Подвигът няма как да стане авантюра; Деветата симфония на Бетховен не би могла никога да бъде равносилна на джазова композиция; а Сикстинските стенописи на Микеланджело трудно могат да бъдат сравнявани с комикси.