Рафаел: Рисунки

Рафаел, който е смятан за един от най-великите художници още приживе и до наши дни, получава признание с удивително единомислие. Съвременниците му го наричали „Божествения“, а Лодовико Долче в своята творба „Диалог за живописта“ (1557) отбелязва, че всяка негова рисунка е ценна като злато и скъпоценности. Интересно е, че дори Салвадор Дали, известен със своето егоцентрично отношение и считан за пионер на сюрреализма, поставя Рафаел по-високо от Леонардо да Винчи и самия себе си в собствената си оценка на художественото изкуство. Въпреки краткия си живот, Рафаел има щастлива съдба – той бързо придобива световна слава и признание, а влиянието му се простира през различни исторически периоди и стилове.

Той попада във времето на италианския ренесанс - преход между средновековието и Новото време - когато индивидуалните особености на неговия талант идеално съответстват на интелектуалните потребности на обществото. Ренесансът акцентира върху значението на човека в космоса чрез синтезиране на гръко-римската античност с християнските идеи. Стремежът към художествено съвършенство се проявява в баланса между реалното и идеалното, рационалното и емоционалното.

От средата на 14-ти век Италия започва да развива нов подход към рисунката като основополагающа част от всички изкуства. Тази нова концепция подчертава важността не само за точното представяне на перспектива или анатомични пропорции, но също така обогатява рисунката с нови эстетически цели. През края на 15-ти век Джорджо Вазари твърди: "да се живописва означава да се рисува", утвърдил терминът arte del disegno (изкуството на рисунката). Теоретиците говорят за тайнствена вътрешна рисунка (disegno interno), която извлича вдъхновение не само от наблюдението отвън, но предимно от замислите зад бъдещото произведение.

В писмо Рафаел споделя как използва идеи възникнали у него умствено и ги превръща в форма посредством специфични художествени средства. Изследователите трудно определят точния брой рисунки оставени след него; те варират между 300 до 500 произведения поради наличие както сигурни творби така и спорни такива. Работите му включват анатомични проучвания, учебни схеми или етюди за картини без значение дали имат самостоятелен статус — днес те са високо оценявани като автономни художествени шедьоври с вечна красота.
Чавдар Попов