Какъв Хамлет? Режисьорска концепция за постановъчен план

Не харесвам, когато привлекателен актьор играе ролята на Хамлет. Това ми изглежда като обида към същността на персонажа. В миналото тази роля е била свързана с добрия вкус и представителното поведение на изпълнителя (по времето на романтизма). Значимостта на Хамлет е била оценявана предварително, а не толкова заради драматичното развитие.

Наистина, интелектуалната дълбочина в „Хамлет“ надминава значението на произведенията от Елизабетинската епоха, но това не е основният фактор в трагедията. Според мен Хамлет представлява повече човешкото измерение отколкото принцеската титла.

Има още едно качество, което го поставя начело сред класическите творби: неговият неспокоен дух и нетърпимост към света около него, както и мизерията му по отношение на собствената несъвършенство („разглобеност"). Сюжетът се състои от постоянни конфликти с един свят, който той намира за чужд и безсмислен... Душата му страда от предчувствието за горчивата истина около смъртта на баща си и повторния брак на майка си. Тази реалност съдържа почти всичката истина; не е необходимо явяването на духа му да разкрие всичко до край.

Той притежава смелостта и готовността да осъзнае истината! Духът живее в него! Хамлет е много повече от покойния си баща. Той има куража да прозре действителността и така подписва собствената си присъда. Хорацио, Марцелус и Бернардо нямат подобна смелост — както никой от нас — затова оставаме живи. А вие зрители имате ли храбростта да видите до края недостатъците в нашето общество и да страдате като него? Аз самият нямам напълно тази смелост; затова не съм Хамлет. Както искате – преценете сами себе си.
Вили Цанков